ПЪРВИ АДРОНЕН ЦЕНТЪР НА БАЛКАНИТЕ ЩЕ ЛЕКУВА РАК

Президентът и премиерът задвижват заедно проекта на български учени и ЦЕРН по време на европредседателството, 10 държави от региона го подкрепят.

     Балкански научен и медицински център с технология от ЦЕРН, който да се изгради със съдействието на Европа – това ще е една от важните за България теми, които страната ни ще постави по време на европредседателството си.

Става дума за научен и образователен център на най-високо ниво, който заедно с възможността за академични изследвания ще предлага и лечение на онкологични заболявания чрез т.нар. адронна терапия – с използването на протонно и йонно лъчение.

Президентът Румен Радев събра междуведомствена група по проекта с министрите на европредседателството Лиляна Павлова и на образованието Красимир Вълчев. СНИМКА: САЙТ НА ПРЕЗИДЕНТА

“Чрез създаването на международен научен център в региона ще се направи реална стъпка за интеграция на Западните Балкани към Европа”, обясни за “24 часа” Юлияна Димитрова, секретар по икономика и инвестиции на президента. Зад проекта вече са се обединили 10 балкански държави- освен България това са Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Албания, Македония и Косово. На 24 октомври в ЦЕРН министрите на науката и образованието на тези държави подписаха декларация за намерения за изграждането на такъв съвместен център. На по-късен етап ще се присъедини и Гърция.

“ЕС дава много пари за иновации. Чехия, Словакия, Унгария и Румъния от доста години работят  по проект за използване на интензивни лазерни снопове светлина и вече са привлекли 1 млрд. евро от ЕС. Българските физици са сред най-добрите в света и участват активно в основното ядро на разработките на ЦЕРН. Целта с този проект е приложната наука и технологиите да бъдат издигнати до най-високо ниво. А физиката е тази наука, която заедно с IT технологиите ще очертае утрешния ден”, смята Димитрова.

Какво ще представлява този център?

Всъщност идеята е на бившия директор на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) Хервиг Шопър, който преди около 2 г. предлага на Балканите да бъде построен международен научен център. Паралелно наши учени от 5 г. разработват проект в България да бъде изграден център за адронна терапия и той вече е готов. От лятото насам двата проекта са обединени и сега целта е да се убеди ЕК за необходимостта от изграждането на такъв център на Балканите. А той да се регистрира в ЮНЕСКО като междуправителствена научна организация.

В момента се обсъждат два варианта – да бъде център за синхотронно излъчване или за адронна терапия. И при двата става дума за изграждане на голям ускорител на частици – синхотрон, обясни проф. Леандър Литов. Известният български учен физик, който работи в ЦЕРН, е един от авторите на проекта.

В първия случай се използва т.нар. синхотронно излъчване – рентгеново излъчване с много висока енергия. То се използва за изследване иъздаване на нови материали, технологии, нови лекарствени препарати, фундаментални изследвания,свързани с биология, биофизика, химия.

Вторият вариант е центърът да е за адронна терапия.В този случай се ускоряват протони или йони и техните снопове се използват за третиране на тумори. Това е една от най-модерните технологии срещу тумори, но тя не отменя съществуващото в момента лечение на ракови заболявания, а го допълва.

“При 30-40% от хората с рак стандартна лъчетерапия не помага.
С протони или йони те могат да се повлият много сериозно и ефективността ще е значително по-висока”, смята проф. Литов. Затова и предположенията му са, че в крайна сметка ще се направи именно център за адронна терапия. Причината е, че в целия регион няма подобен център, а такъв за синхотронно излъчване има в Триест (Виж картата).

Центърът ще има три функции. На първо място ще е науката. Втори елемент ще е лечението на пациенти – около 20-30% от капацитета на центъра. Годишно той може да осигури лечение на 700 души и диагностика на 2000 души. И трето, ще има образователна насоченост.

“Крайно време е да спрем да правим изследванията си в чужбина, защото там имат апаратура.Искаме да направим такъв център, че хората от цял свят да идват да правят изследвания тук. Със съответното ноу-хау, с обучението на младите хора, със задържането на младите учени в страната”, обясни проф. Литов. Подобен международен проект имал и важен политически елемент – създава контакти между страните от региона и общ интелектуален потенциал. А социалният ефект е свързан с лечението на хора.

В проекта ще участва и ЦЕРН, който е готов да направи нов дизайн на ускорителя, така че центърът ще бъде оборудван с най-новата машина в света.

По прогнозни разчети стойността на проекта ще е между 200 и 230 млн. евро. Идеята е средствата да бъдат осигурени по програми на ЕС. Идеята е средствата да бъдат осигурени по програми на ЕС. По-голямата част от сумата – около 170 млн., е за оборудването. Ще бъде изграден и най-модерният център за образна диагностика. В центъра ще работят основно физици, но ще има и лекари, IT специалисти, инженери механици.

Подобен център се изгражда за около 5-6 г., а от седмата може да приема пациенти, смята проф. Литов. На 8-ата – 9-ата година от старта на проекта той излиза на самоиздръжка. Идеята е той да лекува пациенти, като това се заплаща – от съответните здравни каси на 10-те държави или от частни лица. Според разчетите на експертите доходът оттова ще е достатъчен за текущата издръжка на центъра.

Част от приходите ще са за научни изследвания. Ще се събира и членски внос на страните от консорциума, който ще е общо около 5 млн. евро годишно. Основните средства обаче ще идват през националните и европейските фондове за научни изследвания.

Проф. Литов дава пример с ЦЕРН – там членският внос настраните членки се използва само за развитие на инфраструктурата и за издръжка на работещите там.Платените служители на ЦЕРН са около 2800 души, отпускат стипендии за още около 1000. Но има допълнително близо 10 хиляди души,които извършват изследвания в ЦЕРН и си плащат за това, каза проф. Литов.

В балканския център ще е почти същото съотношение. В него ще работят около 120-130 души, но се очаква около 1000 учени да извършват изследвания. “Тази цифра не е случайна – в ЦЕРН се планираше един от ускорителите, който е със същите параметри като за адронна терапия, да бъде за научни изследвания. Тъй като там не се намериха средства за този проект, ако бъде създаден център на Балканите, цялата програма ще бъде прехвърлена от ЦЕРН в него. А там искат да работят поне 1000 души”, обясни проф. Литов.

Предстои да се вземе решение къде ще бъде изграден центърът.  Една от възможностите е в България. “Трябва да убедим партньорите, че страната ни е най-подходяща за такъв център”, коментира проф. Литов.

Плюсовете на България обаче не са малко – имаме най-сериозен научен потенциал, а и страната ни е член на ЦЕРН, имаме и готов проект. А и България е член на ЕС, а идеята е в максимална степен да се използват европейски средства.

Сред аргументите в полза на България ще натежат още готовността на правителството ни и на Столична община да осигурят предимства – както терен, така и облекчения в процеса на строителството.

Необходими са около 25-30 дка, защото сградата ще е с обща застроена площ около 30 хил. кв.м. Как ще изглежда тя обаче, зависи от дизайна на ускорителя. Най-вероятно той ще е кръгъл – с диаметър около 25 метра и обиколка 84 метра.

Има подходящ терен до “София Тех парк”, като се предвижда и неговите лаборатории да участват в работата в новия център.

М.Н.

източник: 24chasa.bg

фото: Николай Литов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *